Иван Гарелов: Животът е по-силен от политиката
Животът е по-силен от политиката. Това каза журналистът и телевизионен водещ Иван Гарелов по повод описаните от него истории в новата му книга „Тук Хемингуей никога не е бил“. Премиерата на изданието се състоя на имения ден на автора. „Разказите са направени на фона на общи политически впечатления, защото някои от тези разкази се отнасят за изключително сложни ситуации. Други са от по-лек характер“, посочи Гарелов. Според него, за да се разбере съдбата и философията на даден народ, човек е добре да познава и техните навици, включително тези, които са свързани с подбора и приготвянето на храната, общуването между хората и така нататък. „Разбира се, като при всяко писано слово, има няколко пласта на полезност. В книгата има дори няколко рецепти. На второ място има препоръки – ако отидете в една страна, кое е най-интересното от гледна точка на кулинарията, къде да го намерите, дали да предпочетете рибните деликатеси или самата печена риба“, посочи журналистът. По думите му, при своите пътувания в различни страни, той никога няма предубеждения, а напротив – проявява любопитство. „Случвало ми се е, например, в някоя страна да ми кажат: „Сега, оттук нататък, в никакъв случай не мърдайте без придружител“. А аз само ги чакам да ме оставят насаме и вече съм минал оттатък забранената ивица“, разказа Гарелов. Допълни, че когато се връща в дадена страна при професионалните си пътувания, винаги тръгва по „сигурните следи“ – бежанци от даден квартал, които познава, или някоя фамилия, за която знае, че го обича. Авторът посочи, че има самочувствието, че разказите в книгата му са полезни за читателите. „Навремето, когато започнах да разкривам пред българската публика какво е Гърция, какво е морето, какви са хората, каква е храната, колко е приятно там, какво е изкуството им, какви са големите хора и така нататък, това се възприемаше леко с недоверие, със скептицизъм. Ние, на Балканите, сме свикнали да се отнасяме с недоверие към своите съседи, ревниви сме към тях. И много трудно привикнаха към това. Сега вече те започват на мен да ми обясняват: „Ти не знаеш колко хубаво е в Гърция“, „Ти не знаеш каква музика имат“… Аз ги познавам певците, те са ми приятели повечето“, отбеляза журналистът. Той разказа, че в работата си никога не разпределя филмите и интервютата си в категории „По“ и „Най“. „Някой път едно интервю с един обикновен човек може да има много по-голяма стойност, отколкото с някоя важна клечка, държавен глава дори, ако щете, който обаче не е казал нещо кой знае какво. Не, че единият е по-умен или по-глупав. Но обикновеният човек изразява по-дълбоко чувствата си и преките си емоции, докато при политиците мисълта е обработена. Информацията е обработена, те са свикнали да говорят така, както трябва да бъде поднесена тази информация именно на медиите“, обясни Гарелов. Той разказа, че е писал „Тук Хемингуей не е бил“ през лятото на миналата година. „Бях зает с една друга, тежка политическа, книга. Бях и много потиснат от смъртта на жена ми и дъщеря ми каза: „Тате, напиши нещо по-леко. Напиши за тези неща, които ги разказваш на маса обикновено“. И аз започнах. Книгата вървеше много леко. Дори имаше дни, в които не излизах на морето навън, а си оставах вкъщи да си пиша. Писах с лекота“, отбеляза Иван Гарелов. За предстоящата си книга той посочи, че иска да проследи една основна линия в нашето политическо развитие от последните 10-15 години. Според него има много здрава и стабилна връзка между описваните от него събития и личностите, които ги определят. „Има едни хора, които са винаги в тези събития, винаги участват, но винаги са и невинни. Всички излизат невинни, защото всички са заинтересовани да пазят истината. Много труд е заложен зад това, което успях да събера“, разказа Гарелов. Допълни, че следващата му книга има изцяло документален характер. Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в Смилец. Завършил е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Журналистика“. През годините той е работил като редактор - първо във в. „Народна младеж“ (1968 - 1969), а след това в (1970 - 1973). От 1973 г. до 2000 г. е в Българската национална телевизия като заместник главен редактор и продуцент, водещ и продуцент на обзорното информационно-политическо предаване „Панорама“. По-късно работи и в други телевизии. Автор е на книгите „Идвам от Израел“, „Атила срещу Афродита“, „Недалеч и неотдавна“, „Тук и сега“, „Неизпратени писма до Маргарита“ и „Рокендрол, шпионаж и… последен валс“.
|
![]()
На бюрото
Конете и техните ездачи, климатични заболявания и правна опека
Конят е съществувал на Земята от хиляди години и е изигравал важна роля в човешката история. Ново изследване на конската ДНК разкрива как именно хората и конете са се повлияли един на друг през вековете. Чрез генетичен анализ учените успяват да проследят произ ...
Добрина Маркова
|
![]()
На бюрото
Йордан Колев: пилот на духа, изследовател на бъдещето
Йордан Колев е една от забележителните фигури в съвременната българска литература и авиация. Роден през 1964 година, той съчетава страстта към летенето и писането, превръщайки ги в средство за изразяване на дълбоки философски и духовни търсения. В своята карие ...
Валери Генков
|
![]()
Там, където времето чете: юбилей за библиотеката на Свищов
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Бил Гейтс насърчава анотирането на книги
В света съществуват два типа читатели: тези, които се отнасят към книгите с манична грижа и за които сгъването на ъгъл на страница е истинска ерес, и тези, които обичат да правят бележки в любимите си томове. Вероятно първите никога няма да заемат книги на вто ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Йордан Колев: пилот на духа, изследовател на бъдещето
Йордан Колев е една от забележителните фигури в съвременната българска литература и авиация. Роден през 1964 година, той съчетава страстта към летенето и писането, превръщайки ги в средство за изразяване на дълбоки философски и духовни търсения. В своята карие ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
На бюрото
Там, където времето чете: юбилей за библиотеката на Свищов
Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов празнува своята 80-годишнина с богата програма от културни събития, които ще се проведат през месец октомври. Тази значима годишнина е повод за възхвала на дългогодишната история и ролята на институ ...
Валери Генков
|
![]()
Подиум на писателя
Когато Европа се обедини: Наследството на Лепанто
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Удоволствието и демокрацията: Как движението за бавна храна и изкуствата предлагат нов модел за икономиката
Добрина Маркова
|
Движението на изкуствата и занаятите (Arts and Crafts) и движението за бавна храна (Slow Food) предлагат важни уроци за демокрацията. Привържениците на "добрия дизайн" в края на деветнадесети век и "добрата храна" в края на двадесети и началото на двадесет и първи век смятаха, че удоволствието от създаването и консумацията трябва да бъде свързано. Те настояваха, че производството на качествени сто ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Балкански разломи и лични пътища в творчеството на Майлинда Брегаси
Ангелина Липчева
|
17:22 ч. / 09.01.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3346 |
![]() |
Животът е по-силен от политиката. Това каза журналистът и телевизионен водещ Иван Гарелов по повод описаните от него истории в новата му книга „Тук Хемингуей никога не е бил“. Премиерата на изданието се състоя на имения ден на автора.
„Разказите са направени на фона на общи политически впечатления, защото някои от тези разкази се отнасят за изключително сложни ситуации. Други са от по-лек характер“, посочи Гарелов. Според него, за да се разбере съдбата и философията на даден народ, човек е добре да познава и техните навици, включително тези, които са свързани с подбора и приготвянето на храната, общуването между хората и така нататък. „Разбира се, като при всяко писано слово, има няколко пласта на полезност. В книгата има дори няколко рецепти. На второ място има препоръки – ако отидете в една страна, кое е най-интересното от гледна точка на кулинарията, къде да го намерите, дали да предпочетете рибните деликатеси или самата печена риба“, посочи журналистът.
По думите му, при своите пътувания в различни страни, той никога няма предубеждения, а напротив – проявява любопитство. „Случвало ми се е, например, в някоя страна да ми кажат: „Сега, оттук нататък, в никакъв случай не мърдайте без придружител“. А аз само ги чакам да ме оставят насаме и вече съм минал оттатък забранената ивица“, разказа Гарелов. Допълни, че когато се връща в дадена страна при професионалните си пътувания, винаги тръгва по „сигурните следи“ – бежанци от даден квартал, които познава, или някоя фамилия, за която знае, че го обича.
Авторът посочи, че има самочувствието, че разказите в книгата му са полезни за читателите. „Навремето, когато започнах да разкривам пред българската публика какво е Гърция, какво е морето, какви са хората, каква е храната, колко е приятно там, какво е изкуството им, какви са големите хора и така нататък, това се възприемаше леко с недоверие, със скептицизъм. Ние, на Балканите, сме свикнали да се отнасяме с недоверие към своите съседи, ревниви сме към тях. И много трудно привикнаха към това. Сега вече те започват на мен да ми обясняват: „Ти не знаеш колко хубаво е в Гърция“, „Ти не знаеш каква музика имат“… Аз ги познавам певците, те са ми приятели повечето“, отбеляза журналистът.
Той разказа, че в работата си никога не разпределя филмите и интервютата си в категории „По“ и „Най“. „Някой път едно интервю с един обикновен човек може да има много по-голяма стойност, отколкото с някоя важна клечка, държавен глава дори, ако щете, който обаче не е казал нещо кой знае какво. Не, че единият е по-умен или по-глупав. Но обикновеният човек изразява по-дълбоко чувствата си и преките си емоции, докато при политиците мисълта е обработена. Информацията е обработена, те са свикнали да говорят така, както трябва да бъде поднесена тази информация именно на медиите“, обясни Гарелов.
Той разказа, че е писал „Тук Хемингуей не е бил“ през лятото на миналата година. „Бях зает с една друга, тежка политическа, книга. Бях и много потиснат от смъртта на жена ми и дъщеря ми каза: „Тате, напиши нещо по-леко. Напиши за тези неща, които ги разказваш на маса обикновено“. И аз започнах. Книгата вървеше много леко. Дори имаше дни, в които не излизах на морето навън, а си оставах вкъщи да си пиша. Писах с лекота“, отбеляза Иван Гарелов.
За предстоящата си книга той посочи, че иска да проследи една основна линия в нашето политическо развитие от последните 10-15 години. Според него има много здрава и стабилна връзка между описваните от него събития и личностите, които ги определят. „Има едни хора, които са винаги в тези събития, винаги участват, но винаги са и невинни. Всички излизат невинни, защото всички са заинтересовани да пазят истината. Много труд е заложен зад това, което успях да събера“, разказа Гарелов. Допълни, че следващата му книга има изцяло документален характер.
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в Смилец. Завършил е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Журналистика“. През годините той е работил като редактор - първо във в. „Народна младеж“ (1968 - 1969), а след това в (1970 - 1973). От 1973 г. до 2000 г. е в Българската национална телевизия като заместник главен редактор и продуцент, водещ и продуцент на обзорното информационно-политическо предаване „Панорама“. По-късно работи и в други телевизии. Автор е на книгите „Идвам от Израел“, „Атила срещу Афродита“, „Недалеч и неотдавна“, „Тук и сега“, „Неизпратени писма до Маргарита“ и „Рокендрол, шпионаж и… последен валс“.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Легендата и Биографът: Аспарух Лешников и Веселина Узунова
Аспарух Лешников е една от най-загадъчните и вдъхновяващи личности в българската музикална история, чийто живот и кариера продължават да будят интерес и да пораждат множество въпроси. Роден през 1897 година в Хасково, той се превръща в символ на българския ...
|
Избрано
Гор Видал – писателят, който разчупи границите на литературата и обществото
Гор Видал - един от най-забележителните и противоречиви американски писатели на XX век. Роден на 3 октомври 1925 година във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, той оставя ярка следа в литературния свят със своите над 20 романа, мемоари, есета, пиеси, ...
|
![]()
Уилбър и Орвил Райт – Пионерите на авиацията в Дейтън
|
Ако сте поропуснали
Възраждането на българската душа чрез разказите на Милена Крумова
Милена Крумова е една от ярките и талантливи съвременни български писателки, чието творчество се отличава с дълбока психологическа проникновеност и богатство на образи. Родена в Кюстендил, тя не само създава литературни произведения, но и активно участва в ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |